Самотата спи на възглавницата ми

Тази книга започнах да пиша на шега. Основно, за да извадя демоните от себе си (сутрин самотата е най-страшна). В продължение на дни пусках откъси… В зависимост от това какво ме бе впечатлило. Внезапната известност ме изненада, не очаквах, че темата вълнува толкова много хора. Получавах постоянно лайкове от известни имена, а много автори искаха да ме редактират и рецензират.
В книгата (тя е роман от първо лице) се говори за Самотата. Защото Самотата е състояние на ума, а не социално положение. В една и съща ситуация сме свободни и самотни. А какви сме реално, решаваме сами… В зависимост от това колко празни пространства имаме в себе си.
Книгата е написана в леко ироничен стил, но няма хепиенд. В нея се говори за празните пространства в нас, за това как тъмната ни половина постепенно надделява. И за това колко често разликата между служебното и социалното положение е огромна.
„Богданов, не ни мъчѝ на части, издай най-сетне тази книга“, е един от редовните коментари.