Училище за роботи

Светът е безкрайно синьо небе, където се носят парченца от пъзела на живота. Всеки протяга ръце, търси и сглобява картината, която мечтае да нареди. Някои я завършват още докато са млади, а други приключват чак в зряла възраст. Срещат се и такива, които до края на живота си не успяват да открият изчезнал фрагмент. Част от произведенията са малки, но с втъкана в тях любов. Срещат се и огромни, излъчващи предимно студ. Случва се изневиделица да се появи буря, помитаща направеното. Има и птиченце на късмета, което каца на рамото, но очите не са сетивата, способни да го забележат. Повечето хора не разбират кога е станало това и веднъж изпуснали момента, се вайкат, че не им върви. Ако прочетете това, което съм създал, може заедно да чуем неговата песен.